Тази
книга е написана без претенции, но с няколко цели:
Да отговоря наведнъж на всички, които ме питаха "А
как е животът там, в Америка?". Чудех се как да дам отговор
в пет думи и разказвах някакъв епизод.
Пишейки, да се отърва от спомените и виденията, които
ме връхлитат и които са абсолютно различни от предишните ми
представи - за индианците, за университетите и за пътя към
Дивия запад, ако щете.
Да си призная на глас, справих се с предизвикателствата,
но не го смятам за особено геройство. Хиляди са ходили в Съединените
щати, стотици са се връщали, десетки са писали. Е, не допускам,
че ще ви смая с нечувани работи, но точно това е, което преживях
за една година в Америка. Бързам да благодаря за честта да
изкарам в елитен щатски университет цяла "Година за професионално
развитие", програмата е финансирана от "Гласът на
Америка". Вярвам, че не съм ги разочаровала.
Далеч съм от хвалбите и превъзнасянето по американската
мечта. Не мога да отрека, че в условията на ред и законност
животът изглежда по-лесен и целите, които си поставя човек,
са многократно по-постижими. Може и да спорим, о кей.
М. Димитрова
|